Когато човек е израснал в Пловдив, той възприема хората като различните стъкълца на пъстра броеница. Червените са българите, сините - арменците, зелените - турците, а оранжевите - циганите. И както тези нюанси са част от природата, така пловдивчаните приемат цветността на града във всичките му форми, неговите различни комбинации като естествено съчетание.
Сборникът "Цигански разкази" е толкова шарен, че първоначално ти се струва нереално. Но после разбираш, че ако в живота липсваха тези багри, то той би бил безкрайно скучен.