За писането, майчинството и харема вътре в нас.
В лиричната си и елегантно написана автобиографична книга „Черно мляко” Елиф Шафак споделя за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите ? тази депресия я откъсва от единствената страст в живота ?, която дотогава е поставяла над всичко – да пише художествена литература.
В „Черно мляко” Шафак говори за въображаем „харем от шест малки жени” или дребни Палечки, които по това време открива, че живеят вътре в нея. Всички тези Палечки са проявления на различни аспекти на личността ?, които се борят една с друга за надмощие. „Вече познавах четири от тях”, пише тя. „Другите две срещах за първи път. Осъзнавах, че ако не беше извънредното положение – следродилната депресия, в която бях изпаднала – никога нямаше да ги видя в нова светлина и те щяха да продължат да живеят в тялото и душата ми, без изобщо да се слушат една друга, като съседи, които дишат един въздух, а никога не се поздравяват любезно”.
С типичното си сладкодумие и характерен стил Елиф изследва собствените си чувства, представите си за майчинството и разбиранията си за кариерата на страниците на „Черно мляко”. На светлинни години от идеала за майка, тя се наслаждава на независимостта си и отказва да пренебрегне страховете си около влиянието на брака и децата върху най-централната ? същност, тази на писател. Тя се изправя срещу всяка една част от себе си, срещу шестте Палечки, и съпоставя своя опит към този на други жени писатели. Силвия Плат, Зелда Фицджералд, Вирджиния Улф, Айн Ранд, Симон дьо Бовоар, Дорис Лесинг, Жорж Санд, Луиза Мей Олкът – списъкът е дълъг и никое име не е споменато случайно. И подобно на останалите ? творби, и тук Шафак увлича читателите да се впуснат заедно с нея в търсене на отговори на общочовешки и универсални въпроси.
„Черно мляко” е оригинална, изпълнена с хумор и прозрения книга – задължително четиво за всички жени, които някога са се чувствали на кръстопът, и за мъжете, които са били до тях в тези моменти. Защото, както пише Елиф, „всъщност ние не сме друго, освен тези разногласия и напрежение, освен трудно постигнатата хармония между взаимно изключващите се страни в характера ни.” „Черно мляко” е книгата, която разказва как тя се изправя пред своята вътрешна разноликост и се научава да бъде цялостна.
