"Само човекът е надарен със способността да дава на другите и да приема онова, което другите му дават. Колкото повече се реализира тази способност единствено в материален план, толкова повече отдаващият започва да мисли само за собствения си интерес, а получаващият – за своя. До такова примитивно състояние човек бива принизен от невидимите сили – стресовете. Освобождавайки се от тях, човекът престава да се чувства пленник и намира в себе си Човека.
Да разбереш себе си е не само интересен, но и даряващ щастие процес. Няма по-увлекателно занимание от опознаването на самия себе си. Човекът, който открива в себе си все нови и нови пластове, не само придобива знания, но и започва да ги използва за целите на собственото си развитие. И това не му омръзва, макар да знае, че този процес е безкраен. За него това не е насилствена промяна на собствената му същност, а промяна, благодатна за душата."
