Доскоро в Лондон живееше млада двойка далматински кучета на име Понго и Мисис Понго. (Мисис прибави името на Понго към своето след женитбата, но повечето хора й викаха само Мисис.) Те имаха щастието да притежават млада двойка човеци на име мистър и мисис Душкинг – мили, послушни и рядко умни, почти колкото кучета. Много разбираха от лай – например лаят, означаващ „Навън, моля!“, „Вътре, моля!“, „Побързайте с обяда ми!“ и „Какво ще кажете за една разходчица?“ А когато не разбираха, често се досещаха – ако ги погледнеш изразително или ги подращиш с нетърпелива лапа.
Злобара Де Мон решава да си направи палто от кожите на малките далматинци, което да подхожда на нейната черно-бяла коса, но попада на грижовните родители Понго и Мисис и техните добри питомци – мистър и мисис Душкинг. След много премеждия те успяват да я победят и да освободят цели 99 малки далматинчета.
Показани са чудесните взаимоотношения между двете млади двойки – Душкинг, от една страна, и Понго и Мисис, от друга. Чувствата и преживяванията на двете двойки често са напълно еднакви, вероятно защото са едно задружно семейство.
Загатната е идеята, че не хората притежават кучетата, а точно обратното – кучетата – хората. Това води до редица комични ситуации. В книгата има много забавни моменти, които ще разсмеят всеки от сърце.
Въпреки голямата беда, която спохожда сплотеното семейство, то успява със задружни усилия да победи злото в лицето на Злобара. Така романът утвърждава вечното правило, че доброто побеждава злото.
Компанията „Уолт Дисни” прави адаптация по романа и на 25 януари 1961 г. е премиерата на анимационния филм. Той се превръща в десетия най-успешен филм за 1961 г. и в един от най-популярните филми на десетилетието.
В годините след това се появяват още четири анимационни адаптации – през 1969 г., през 1979 г., през 1985 г. и през 1991 г.
Години по-късно е заснета и игрална версия на филма, в която ролята на Злобара (Крюела) е изиграна от Глен Клоуз.
