„Ако небето се сгромоляса ще го закрепим на щиковете си!“ – Наполеон
”Трябваше да похитя Европа, за да я притежавам” – Хитлер
НАПОЛЕОН И ХИТЛЕР е новаторско проучване на Дезмънд Сиуърд, в което той намира поразителни паралели и прави интригуващи сравнения между живота, кариерата и наследството на двамата най-отявлени диктатори в историята – Наполеон Бонапарт и Адолф Хитлер, както и подчертава значението на тяхната роля в оформянето на съдбата на съвременна Европа. Той също така показва как класическият трактат на Карл фон Клаузевиц „За войната“ – пронизващ анализ на Наполеоновите кампании, четен и препрочитан от Хитлер – се оказва жизнено важна връзка между двамата мъже. „Наполеон и Хитлер“ демонстрира по изцяло уникален начин как историята може да се повтори и дава нови и неочаквани прозрения за тези двама скандални гиганти на модерните времена, тяхната обща мания да бъдат приети и общата им мечта да завладеят Европа – независимо от необходимите средства. Император Наполеон – удивителният син на малкия остров Корсика, който почва от нулата, покорява Франция и Европа, а накрая печално завършва пътя си на остров Света Елена. Неосъществен художник, А. Хитлер мрази интелигенцията, налага забрани върху свободата на мисълта посредством цензурата и тайната полиция. За кратък период от време и императорът, и фюрерът възвръщат благоденствието и самоуважението на народите в своите страни, а после тръгват да завладяват Европа по пътя на суровата дипломация и войната. И двамата стигат до своето падение в опита си да подчинят Русия. Хитлер споделя страха на Наполеон (изразен на остров Света Елена, че „казаците ще управляват Европа“), съзнавайки ясно грешката на своя предшественик. След като войниците му успяват да оцелеят през зимата на 1941 г., той възкликва: „Избегнахме съдбата на един човек, живял преди 130 години“.
Уинстън Чърчил смята сравнението между Наполеон и Хитлер за богохулство. Сиуърд цитира негова реч, произнесена през декември 1940 г.: „Аз наистина осъждам всяко сравнение между Хитлер и Наполеон. Не искам да се обиждат мъртвите“.
Може да се очаква, че техническият прогрес ще направи следващия „демон на властта“ неизмеримо по-опасен в световен мащаб. Очаква се появата на новия Антихрист! Бъдещето не може да ни обещае, че подобна съдба няма да сполети и този, XXI век. Затова е наложително човечеството да полага усилия за оцеляването си, да не забравя изминали събития, а забравени да бъдат единствено войните.
