КАТО ПРЕДГОВОР ПО СПОМЕНИТЕ
Спомените ми не носят отличителните черти а едно системно изложение. Те не са подредени то по години, нито по събитията през време, които е протекъл моя живот. Те не са пълни, нито завършени. Това са откъслечни, па и без връзка забележки, които аз нямах намерение па събирам в едно, ако дъщеря ми Райна не бе настоявала да напиша що годе като спомени из живота си, понеже тъкмяла да напише спомени за нашето семейство.
След войните аз бях се заел да напиша спомените си за тия войни, понеже заемах длъжност командир на артилерийски полк от 4-а Преславска дивизия през време на войната срещу турците и съюзниците и като командир на артилерийска бригада от 1 Софийска дивизия през време на общоевропейската война.
Успях да напиша спомените си за войните срещу турците и срещу съюзниците ни, които са напечатани във Военноисторическия сборник.
Спомените ми пък за общоевропейската война, които в по-голямата си част бяха готови, останаха под развалините на разрушената ни от въздушните нападения къща.
Нямаше вече желание, нито физически сили да се залавям отново за възстановяването на тия спомени.
Но преди да пиша личните си спомени би трябвало да кажа нещо за родния си градец и за ония именити лица от Копривщица, които издигнаха градеца ни тъй високо в духовно и материално отношение. Дълъг е техния списък и големи са техните дела, за да може моето слабо перо да ги отбележи поне в общи черти.
Нека спомня само какво е писал професор Иречек в спомените си, когато е минал през Копривщица.
„В Копривщица намерих хора добросърдечни с поетична жилка, и съвършени джентлемени, които говорят английски, французки, италянски, турски и арабски езици."
А в разговор с копривщени, на който разговор е присъствал и д-р Христо Кесяков проф. Иречек е казал: „Че ако не са били коприщенските родове: Хаджи Станьови, Чалъковци, Чомаковци, Дачаници, Найден Геровци, Яким Груевци и др. ренесансът на България щял да закъснее най-малко с половин век".
Димитър Кацаров
