„Когато говорим 3а видове речи, тези видове не би трябвало да се съобразяват радикално с деленията, с които разполагаме. В гледната точка на т.нар. свързвания няма обща литературна и нелитературна рефлексивна реч. Речите на всекидневното казване и говорене постоян-но приличат като типове свързвания на едни или други жанрове на литературната и нелитературната реч. Оттук и Заключението, че нямаме възможност да стъпим на свързването на думи, 3а да разберем свързванията на твърдения, ако се сменят самите говорещи/'
„Човешкият език не само реферира към външното, но и постоянно го прави и до-правя, като реферира към това правено и доправено. Усилията и на словесното нещо, отнасящо се и 3а съществуващото, и 3а несъществуващото, а и на самата истина са да се утвърди и онова, което се проектира речево така, че то да съществува наравно с всичко друго реално съществуващо. Което и поражда разнобоя между света в човешката реч и външния свят. Истината е не друго, а нашето речево средство 3а справяне с този разнобой/'
„Точността е трудна 3а изказване плетеница от означавания. Също като реалния текст, който е случила се ситуация на истинност, попадаща в ситуация на също случило се разбиране, всички разбирания са ситуации на истинност, в които винаги участват повече разбиращи субекти. А всички те разбират, каквото разбират, като участват и в правенето на самите ситуации, и на конкретния свят-техен фон, а и на самите себе си".
