Асен Христофоров е значителен писател, с необикновена съдба, последователно подценяван от литературната критика. Голямата част от литератрите произведения на Асен Христофоров са затворени в едно сравнително тясно пространство, в което често се появяват едни и същи герои, някои събития се откриват в различни текстове, повествователят като че ли до голяма степен е постоянен.Това създава усещането за тематично единство, дори за затваряне в един специфичен малък свят. Но зад привидната простота на повествованията се крият интересни аналогии с чужди творби, нови в българския контекст идеи, белезите на голямата литература. Вероятно Христофоров е първият български писател, който съумява по специфичен начин дискретно да въведе репресиите, на които е бил подложен, в няколкото мемоарни текста, които успява да публикува приживе, във времето на реалния социализъм. Харистофоров има усет за неканоничното и неофициалното в историята и фолклорната образност. Цялото творчество на писателя носи в себе си известно вътрешно напрежение. С това той стои в началото на една нова линия в българската литература, разгърната малко по-късно от Ивайло Петров, донякъде от Радичков и продължена от автори от следващите поколения.
