Това е късният роман на Ремарк, писан през 1951. Главната героиня Лилиан Дюнкерк, преживяла Втората световна война в подземията на Париж прекарва дните си в санаториума Бела Виста в Швейцарските Алпи, обречена на бавна смърт. В нея се влюбва автомобилният състезател Клерф, изкарал войната във военнопленнически лагер и също поразен от бацила на отчаянието и отчуждението. Двама души без бъдеще - неговото до следващото състезание, а нейното - до следващия кръвоизлив. В любовта те намират убежище от самотата, безизходицата и дебнещата ги смърт.