Вече повече от столетие историята на дребния чиновник Грегор Замза, който една сутрин се събужда превърнат в странна твар, е обект на неизброими интерпретации. Дали ставането-животно на Грегор е неуспял опит за бунт срещу смазващите механизми на обществото? Дали е успял бунт, доколкото отхвърля програмиращите ефекти на логоса и се обръща към музиката? Дали тази метаморфоза е внезапна, или разтеглена във времето? Дали въобще има метаморфоза?
Софийският литературоведски семинар – Радосвет Коларов, Дарин Тенев, Миглена Николчина, Камелия Спасова, Мария Калинова, Еньо Стоянов и Боян Манчев – посвети близо две години на внимателно четене на „Метаморфозата“. През призмата на тази история в статиите, включени в този сборник, авторите се опитват да предложат собствената си перспектива към разнородни тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати. Централно за подходите им е понятието „метаморфоза“ и възможността то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове. По-общият залог на колективното усилие е въпросът за статута на литературната теория днес.
