В летописа на българските манастири се преплитат събития и факти от историята на българската държава, свързани с духовното съзряване на българина, с формирането на неговата национална идентичност и култура. Създадени предимно по време на Първото и Второто българско царство. Светите обители са били средища за утвърждаване и разпространение на християнството по българските земи, особено през първите години след покръстването през 864 г. В тях са функционирали книжовни школи, които имат основен принос в развитието на българската писменост и книжовно-просветно дело. Създава се безценна преводна и оригинална литература, а стенописите, иконостасите, изящна църковна утвар са сред шедьоврите на българското художествено и приложно изкуство.