В третото заглавие от колекцията Съвременни северни автори Юнас Карлсон (1971) пресъздава дребните трагедии в ежедневието ни, оплита героите на отделните разкази в мрежа от мистерии, а после пуска ключа в канала; кара те да се смееш с глас, а след това ти показва, че си се смял на себе си. Може би точно защото е и актьор, се заиграва с читателя и го принуждава да излезе на осветената от прожекторите сцена и да влезе в ролята, която му е отредена от режисьор с много лошо чувство за хумор.
Ако си изпадал в неудобно положение пред другите, ако си се чудил ти ли не си наред, или всички останали, ако някаква дреболия те е карала да изпиташ цялото безсилие на света… и ако можеш да се смееш на всичко това, тази книга ще ти стане любима.