Мартин Петков публикува проза и поезия от 1997 г. Автор е на стихосбирките „Сателитни антени” (1998) и „Зимни птици” (2011), както и на сборника с повести „Те не вярват в приказки” (2008). Негови стихове са публикувани в сп. „Пламък“, сп. „Понеделник“, сборници и алманаси с поезия, вкл. Славейковите празници на поезията (2006, 2007).
Прозата на Мартин Петков е предимно фантастична и често повлияна и/или вдъхновена от автори като Аркадий и Борис Стругацки, Хорхе Луис Борхес, Габриел Гарсия Маркес и др. Много от кратките му разкази са били отличавани и публикувани в рамките на литературни конкурси на български издателства и електронни медии.
В сборника с разкази „Някога бяхме богове” обаче доминира не толкова фантастичното, а най-вече човешкото като отношения, емоции, също и като устройство на света и търсене на мястото на индивида в него. „Разказите на Мартин Петков са сдържани, непретенциозни и интригуващи по неочакван, някак позабравен начин. Няма я предвзетостта на постмодернизма, но я няма и овехтялата естетика на осемдесетте. Времевата и пространствената неопределеност са отлично изградени – не се случва често подобни построения, които носят в себе си общочовешки послания, да не звучат наивно или претенциозно. Както ироничните нотки, така и фантастичните елементи – рядко използвани в по-новата българска литература – са повече от добро допълнение, а усещането за „поп” или „пълп” литература е по-слабо от това за оригиналност“ - казва Николай Тодоров за книгата.