„Онова, което се случва на детето през първите години от живота му, неминуемо се връща върху цялото общество. Психозите, наркоманията, престъпността са шифрован израз на най-ранния опит. Това познание най-често се оспорва или се приема само с интелекта, докато практиката (политическата, юридическата или психиатричната) все още остава водена в много висока степен от средновековни представи, богати на проекции на злото, тъй като интелектът не стига до емоционалните сфери“.
В тази книга Алис Милер ни показва опустошителните последици от възпитанието – което, естествено се стреми към най-доброто за детето. Тя прави това, първо, чрез една психоанализа на „педагогическото поведение“, и второ, като ни представя детството на една наркоманка, детството на един политически лидер и детството на един убиец на деца.
За да се развива, детето трябва да бъде уважавано от своите близки. Необходимо е те да изпитват толерантност спрямо неговите чувства, да имат чувствителност за неговите потребности и обиди. То се нуждае от истинността на своите родители, чиято свобода – а не възпитателските им разсъждения – задава на детето естествени граници.
