„Уморен да се раждам и да умирам“ е епически роман за културните превъплъщения на китайския дух през втората половина на ХХ век. Той е същевременно и любовен роман, на места пропит с изтънчен еротизъм, щедра самоирония и безпощадна самооценка през очите на пет превъплъщения, символизиращи пет епохи в живота на нов Китай. Това е роман, който носи в себе си много прочити, много противоречия и много силни преживявания. Роман, който човек не може да прочете само веднъж.
Книгата е разказана като диалог между Симън Нао — шесткратно преродилия се богат земевладелец от докомунистическата епоха — и Лан Дзиефан, сина на Лан Лиен, Синьото лице — кръгло сираче, което Симън Нао е спасил от гладна смърт и премръзване. Историята започва на 1 януари 1950 г. и завършва на 31 декември 2000 г. Книгата е разделена на пет части и е разказана в 58 глави, всяка от които, по образец на класическите средновековни китайски романи, започва с двустишие, загатващо за имащото да стане в нея. Повествованието начева душата на Симън Нао, след разстрела му от „народния съд“. Онеправданата душа се явява в подземния дворец на Ямараджа да търси справедливост. Ямараджа, властелинът на ада е всъщност антропоморфен хитрец и кривосъден присмехулко, чието всевластие над погиналите души е сякаш копие на земното всевластие на бюрокрацията. За носеща конструкция на книгата си Мо Йен е използвал, с литературна фриволност, будисткото учение за прераждането. В едно подир друго животно се превъплъщава душата на Симън Нао — една от друга се излюпват нетърпими една към друга епохи — конфликтите между хората (или както Мо Йен често ги нарича: действащи лица в драма) и поколенията, са до голяма степен конфликти, породени от резките исторически промени в съдбата на Китай.
