Представете си, драги читателю, че седите в удобно кресло пред камина с прегорял, но все още искрящ огън, а срещу вас, в друго удобно кресло, седи добродушен, към петдесетгодишен чичо с лула /на която между другото е посветил друга своя книга - не помня коя/ и вие току-що сте чули разказа му за обиколката на Германия.
Хуморът и изобщо писания от рода на Джеромовите се възприемат и въздействат най-добре именно в подобна обстановка и при подобни условия.
И тъй, бумелът е свършил и вие знаете какво значи бумел, и донякъде сте взели участие в него, но... Но този англичанин, когото описва и за когото разсъждава джером, не е днешният англичанин, и тази Германия не е днешната Германия, пък и всичко - или почти всичко - е съвсем друго.
