"Неочаквано мъдър, амбициозен и приковаващ вниманието роман за американската общност в Куба през годините, довели до революцята на Кастро. Островът като рай, но не за всеки и не задълго. Това е първият роман за Куба, писан от американска гледна точка с детайлен поглед върху причините, довели до експулсирането на американците през 1958 г.
Евърли Ледерер и Кей Си Стайтс растат в провнция Ориенте, където американците са наложили свои правила и закони - три хиляди акра захарна тръстика притежание на САЩ ограждат добре охранявания им анклав. Насред идиличната трпическа атмосфера, децата имат остро око за предателствата и измените на възрастните около тях, за расовите и класови йерархии, за насилието и противоречията.
В Хавана на стотици километри от американската колония, кабаретна тацьорка и френски търговец на оръжие със срамно минало се заплитат в опасна политическа игра...
Докато Фидел и Раул Кастро водят революцията си от планините, опожарявайки захарната тръстика, Кей Си и Евърли започват да си дават сметка за бруталните средства, които поддържат привидния покой. И докато родителите предпочитат да запазят блажено неведение за силите на истрията, децат предусещат шепота на утрешня ден.
Това е роман за времето, когато спешните новини са се разпространявали по телекса. Пълнокръвно, изпълнено с живот повествование с въздействието на спешен телекс от забравено място и време."
Publishers Weekly
