Какво ще стане, когато машините надминат хората по интелект? Дали това ще e нашето спасение, или напротив – ще доведе до унищожението ни?
На човечеството му предстои да се изправи пред огромно предизвикателство – срещата със създаден от него, но съкрушително превъзхождащ го изкуствен интелект, който авторът нарича свръхинтелект. Силен и аргументиран опонент на ентусиазираните призиви за бързо развитие на изкуствения интелект, Бострьом обръща специално внимание на рисковете от тази перспектива и възможните превантивни мерки.
Ник Бострьом (роден на 10 март 1973 г.) е шведски философ, професор в Оксфорд, директор на Стратегическия център за изследване на изкуствения интелект и на Института за бъдещето на човечеството.
Роден през 1973 г. в Хелзингборг, Швеция, той не харесва училище от най-ранна детска възраст и прекарва последната си година от гимназията, учейки у дома. Стреми се да се обучава в широк кръг дисциплини, включително антропология, изкуство, литература и наука.
Получава бакалавърска степен по философия, математика, логика и изкуствен интелект от университета в Гьотеборг и две магистърски степени по философия и физика, както и по изчислителна неврология от Стокхолмския университет и Кралския колеж в Лондон. През 2000 г. е награден с докторска степен по философия от Лондонското училище по икономика. Заемал е преподавателски длъжности в университета в Йейл (2000-2002 г.) и е бил постдокторант в Британската академия в Оксфордския университет (2002-2005).
През 2009 г. и 2015 г. той е включен в класацията на 100-те глобални мислители на списание "Форин Полиси" (Foreign Policy).
Доминиращото си положение на планетата Земя човекът дължи на разширения набор от способности на своя мозък, които са му позволили да натрупва култура и знания и да ги предава на следващите поколения. Аналогично обаче сравнителните преимущества на свръхинтелекта могат да му позволят да завземе властта над човешката цивилизация и природата. Авторът привежда убедителен конкретен сценарий как един такъв свръхинтелект с лекота би могъл да хакне нашата цивилизация и чрез социална манипулация да използва хората като пионки в своята игра и дори да създаде собствени самовъзпроизвеждащи се на молекулярно ниво системи.
Ние обаче имаме едно предимство: първият ход е наш. Възможно ли е така да конструираме изкуствен интелект, че да оцелеем след очакваното му взривно развитие? Бъдещето на човечеството е в нашите ръце.
