Авторът обхожда целия континент, за да чуе историите както на търсещите убежище, така и на онези, които са им го предоставили. И завършва с две прогнози за Европа: едната – обнадеждаваща, другата – крайно тревожна.
Европа е пред самоубийство. Дали европейците ще се примирят с това? Намаляваща раждаемост, масова миграция, тероризъм... Европейците са неспособни да се защитят. Тази книга е не просто анализ на демографските и политическите реалности, но и свидетелски разказ за континент в режим на самоунищожение. Една от причините за това тревожно състояние е масовото пренасяне на цели народи в Европа. Някогашният континент – дом на европейските народи – постепенно се е превърнал в дом на целия свят.
Дълбоко обременена от вината за миналото си, Европа приема огромен брой имигранти от бившите си колонии, за да запълни недостига на работна ръка. Това постепенно води до промяна в облика ?. Цели квартали, обитавани от имигранти, приличат на родината им във всичко, освен по локацията. Храната, дрехите, езикът и религията са същите като в родните им земи. Дори потомците им се придържат към традиционните ценности, не успявайки да се впишат в европейската среда. Масовото навлизане на милиони хора не би изглеждало като финален акорд за континента, ако Европа не изглеждаше, сякаш е загубила вяра в собствените си убеждения, традиции и наследство. Подплатена с внушителен масив проучвания, книгата описва разочароващия провал на мултикултурализма, на липсата на решение по въпроса за миграцията и увеличаващия се национализъм.
