„Сто години самота“ не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода
Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от
създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което
обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в
няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки,
страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е
най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения,
които ще останат завинаги в световната литература, заедно с целия роман.
В него е и Хосе Аркадио Буендия, който се опитва да направи с дагеротип
снимка на Господ, и Ремедиос красивата, която чак мирише на любов, но
от личността й Природата е изрязала напълно любовта и секса, и
всепомитащата страст между Амаранта Урсула и Аурелиано, и още много
неща. Въобще това е книга за нещо много голямо от неговото начало до
края му.
Романът е много жизнен, но не е жизнерадостен, и е много красив, но не е сладникав.
Досега творбата е имала три издания, през 1971, през 1978 и през 1979
година. Сега е преведена изцяло, допълнена е с липсващите пасажи, езикът
и граматиката й са осъвременени и е такава, каквото я е написал Гарсия
Маркес по неговия неповторим начин.