Предметният свят на Любомир Левчев, току-що създаден и още незастинал във формите си, вече е разтърсен от взривове и земетръси. Той се люлее от напрежение и бързо се разпада на разпръскващи се навред отломъци. В същото време тези отломъци отново се събират (и сякаш на същото място във вселената), организират се в ново цяло, застиват в новите си форми, за да се пръснат отново във въздуха и потънат в новото си битие. Може да е странно за един поет, който възпява съзиданието и положителния идеал, че поезията му е по-скоро вряща лава, отколкото спокойно устроен бит. Но такъв бе и Вапцаров. Такива бяха и Маяковски. и У. Уитман.
Панко Анчев