На бледно-голубой эмали,
Какая мыслима в апреле,
Березы ветви поднимали
И незаметно вечерели.
Узор отточенный и мелкий,
Застыла тоненькая сетка,
Как на фарфоровой тарелке
Рисунок, вычерченный метко,
Когда его художник милый
Выводит на стеклянной тверди,
В сознании минутной силы,
В забвении печальной смерти.
Върху небесната глазура,
тъй както само през април е,
брезите с клончета лазура
са неусетно свечерили.
Застиват тъничките мрежи
тъй ясни, резки – от ония
рисунки трепетни и свежи
на порцеланова чиния –
когато майсторът разстила
боите по твърдта кристална,
съзнал минутната си сила,
забравил за смъртта печална.