Последната книга на Габриел Гарсия Маркес и непубликувана на български език досега. Тя по особен начин затваря творческия път на своя автор, много вероятно – съвсем съзнателно и целенасочено, защото друга след нея няма.
„В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче.“
Романът е наполовина разказ за тази първа и последна любовна история от живота на главния герой, наполовина връщания към разнообразния му сексуален живот, наполовина анализ на любовта per se, наполовина анализ на старостта, наполовина анализ на щастието, наполовина криминален роман и още няколко половини (които станаха доста повече от две, но при Гарсия Маркес човек никога не знае предварително). И все пак „Спомен за моите тъжни проститутки“ е един хубав роман за чистата любов.