Провалът на социализма и кризата на неолиберализма дават нови хоризонти в развитието на икономически и политически визии, отвъд държавата и капитализма. Процесът по търсене на нови перспективи, базирани на самоуправление, самоорганизация и взаимопомощ придобива все по-голяма значимост. В България изследвания върху този феномен почти липсват в научните среди. Факт, който е последица от историческото ни тоталитарно наследство. Липсата на задълбочени научни изследвания върху анархистката философия и на свободен достъп до по-широка аудитория потвърждава потребността от попълване на това бяло поле.
Както отбелязва и Ноам Чомски в книгата си „Необходими илюзии“, в капиталистическите индустриални общества се прибягва често до „изпразване на демократичните политически структури от реално съдържание“, като се отстраняват потенциалните заплахи по отношение на привилегированите и властимащите. Анархизмът, както и всички безвластнически идеи, попада именно тук. Така лесно можем да си обясним, защо средностатистическият студент по дадена хуманитарна специалност е изцяло или почти изцяло ненаясно с идеите за солидарност, автономия, самоорганизация и липса на йерархия.
