В книгата за първи път на български език – и в нов превод – са събрани
всички достигнали до нас текстове на Александър Сергеевич Пушкин
(1799–1837), посветени на драмата и театъра: завършените му пиеси,
написаните, но отпаднали от тях сцени, самостоятелни откъси, планове,
както и статии, размисли, бележки, приписки, писма. По този начин
читателят получава възможността да изгради своя обективна представа за
неговото отношение към писането за сцена и към спектакъла като събитие,
което той защитава (обосновава) със свои полемични теоретични
разсъждения, по-често оспорващи, отколкото доверяващи се на установените
правила и норми, но с несъмнено оригинален естетически подход.
Последователното четене на тези произведения, поднесени по реда на
тяхното възникване, от една страна, проследява съзряването на автора за
художествената и социокултурна същност на драмата, а от друга, експонира
(онагледява) самия творчески процес у него: как той в качеството си на
най-авторитетния литератор на своето време изпълнява ангажимента към
родния си език и култура, конструиращи семиотичния код на руската
национална идентичност.