Основни в 'Приказки за размисъл' са темите за любовта, омразата, приятелството, зависимостта от другите и същевременно невъзможността да живеем без тях. Една от важните максими, залегнали в житейската философия на Хорхе Букай, е че трябва 'да направим с възможния живот….. възможно най-доброто'. Всички ние живеем в търсене на истината, съзнаваме възможностите си, но не винаги сме способни да начертаем правилната посока. Да приемем действителността такава, каквата е, да приемем себе си и другите, без да се опитваме да ги променяме, е отправната точка към себепознанието. Действителността става по-добра, когато решим да се наслаждаваме на това, което е възможно, вместо да страдаме, че някаква илюзия или фантазия не се осъществява. За Букай истинската любов не е нищо друго, освен неизбежното желание да помогнем на другия да бъде този, който е. Тя е опитност, чрез която се постига духовно израстване. Процесът на самопознание често е болезнен.
Истините, към които ни насочват историите в 'Приказки за размисъл', не са относителни спрямо определени моменти, а спрямо всички и всеки един от миговете, които в съвкупността си обикновено наричаме 'наш живот'. Интересното при всички тези истории е неочакваният им край. Целта на автора е не да дава готови отговори на житейски дилеми, а да провокира към размисъл. Мъдростта се постига само като се извърви трънливият път на самопознанието, но Хорхе Букай сътворява за нас магия: четейки тези 'приказки', ние леко, почти неусетно стигаме до дълбоки прозрения за човешката природа и собствената си същност.