Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото те вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и възмездието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан "папата на екзистенциализма", е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата "При закрити врати" човешката участ е обобщена със знаменитата фраза: "Адът - това са другите."