Четири истории, обединени от централната тема за прошката.
Историята, която дава заглавието на сборника е доста болезнена - и с отворен финал. Разказва за майка, чиято дъщеря е била изнасилена и убита.
Преди 25 години Шмит срещнал лично адвоката на един масов убиец. Той му разказва за странното поведение на жена, шокирана от бездушието на убиеца по време на процеса. Тя започва да го посещава в затвора, с което скандализира другите роднини на жертвата. Когато се сблъскваш с безчовечността, започваш да разбираш. Ако цял живот си бил обгърнат от нея, как да отвърнеш на някого със съчувствие?...
Тъмна, уязвяващя, пречистваща - прошката е същина и на другите брилянтни три разказа.
„Исках да покажа прошката в цялата и сложност." Как човек да продължи отвъд нея. Как понякога е замесен личният егоизъм. Прощаваш, за да постигнеш мир със себе си - не толково с другите. Не е лесно и на този, на когото са простили - принизен за втори път от някой по-състрадателен...
Моизет наричаше обич това дълго съжителство със сестра ѝ, физическото им съседство, животинската им близост; наричаше обич непрекъснатото позоваване на нея; наричаше обич удобството си пред едно същество, което никога не я опровергаваше; наричаше обич своята завист, алчност, злопаметство, желания за отмъщение, пристъпи на агресия; наричаше обич упоритата си омраза към кака си.