След като един „повод за небе“ (1993) „на 22“ (2004), скрит в „апокриф за дъжд“ (2004), прораства в „небе на 33“ (2007), Азиз започва „околосветска обиколка на липсата“ (2016), но междувременно установява, че земята е плоска и решава да я доведе до край поне на думи, които години наред, още преди да са видели бял свят, затиска между кориците на тази книга. Смазани под тежестта им, те я преброждат от кора до кора и като не откриват никакъв изход, се групират в стихотворения и започват да дебнат от страниците ? за читателски ръце и очи, по които да се изкатерят навън. Междувременно въпреки любовта му към литературата, липсите около автора се увеличават в геометрическа прогресия – липсват първите и последните му седем, семейството, приятелите, Истанбул и София, вселената, родените и неродените. В отчаян опит да пробута на други поне част от тях, звъни на Божана Апостолова. Така най-сетне и стихотворенията му получават възможност за околосветска обиколка, която, ако усещате, че нещо в живота ви липсва, ви съветвам да не отказвате... Бог види!
