Октомври 1968 г. Шестнайсетгодишната Калина и майка й напускат за пръв път България. Крайната цел на пътуването им е Куба.
Три години по-късно, въоръжена с цялата си смелост, решителност и находчивост, Калина ще поеме пътя на изгнанието, сама, с пет долара в джоба си и няколко поеми на Гарсия Лорка. Тя напълно съзнава, че няма път назад. Знае, че няма да види отново нито родината си, нито родния си град, нито близките си.
От източна Европа към Северна Америка, от комунизма към капитализма, от юношеството към майчинството - това е разказ за едно изключително пътешествие, пропито от стремежа към свобода.