„Несъгласни думи – 2“ на Димитър Бочев е породен от присъщия на автора интерес към съотношението между Божието и людското – както във фундаменталните добродетели и ценности, които християнската ни цивилизация следва, така и в индивидуалната съдба, в биографичния път на всеки от нас. Особено внимание авторът отделя на феноменологията на любовта, на изневярата, на страданието, на щастието. Писателят се опитва да разгадае ситуираността на конкретния човек в човечеството, на индивида – в общността, на физичното – в метафизичното, както и несъразмерното, заредено с нерешими скрити конфликти взаимодействие между националното, интернационалното и космополитното. Непреходна тема на сборника е и онзи деструктивен процес, който приятелят и учител на Бочев – философът Асен Игнатов, обозначи като саморазпадане на хуманизма.
Езиково погледнато, сборникът „Несъгласни думи“ е художествена, литературна творба. Погледнато семантично, става дума за психологически и философски изследвания на генезиса на човешкото светоусещане, на органиката на духовността, на мъчителното еволюиране на човешкия род от хомо към сапиенс. Предадени на един колкото радикален, толкова и самобитен език, размислите на Бочев за силата и безсилието на съзнанието пред несъзнаваното, на рационалното пред ирационалното, на сетивното пред умозрителното, на земното пред извънземното вълнуват. А решимостта на автора да се себеразкрие без остатък и в най-сакралните си безпокойства увлича така, че неусетно превръща читателя в съавтор.
И може би най-вече в това се крие очарованието на тази необикновена книга.
