Национализмът не е морална грешка. Вярно е, че твърде често го замесват във варварска жестокост, приписват му отвратителни дела, проявяват и по-банални, но все пак несправедливи предразсъдъци, обвиняват го в дискриминационни практики. Много пъти той кара хората да си мислят, че произволно очертаните граници са естествени, а съвременните глобални разделения съществуват от памтивека и не подлежат на никакви промени.
Освен всичко друго обаче национализмът е и форма на солидарност в обществото, една от предпоставките, върху които модерната демокрация здраво е стъпила и без които не може. Той е спомогнал да се осигури на обществото среда на вътрешна инклузия и редистрибутивни политики, докато в същото време обръща космополитно внимание на потребностите на хората с чуждо гражданство.
В изпълнения с тревоги свят на глобални тенденции национализмът помага да открием преживяването, наречено "принадлежност". Понякога той се превръща в залог на битката, която се води срещу баснословно нееднаквите и експлоататорски условия, нужни, за да се постигне световна интеграция.
