Тази книга няма претенции да отговори на всички спорни или неизяснени от историческата наука въпроси. Целта й е да запознае любознателния читател с видния турски държавник от XIX век Мидхат паша, живял три години в Русе като валия на Дунавския вилает, така, както е представен в мемоарите на съвременниците си и от българските възрожденски периодични издания.
Съществуват различни митове и погрешни представи за личността на Мидхат паша. Той е представян като едва ли не единствения благодетел и европеизатор на град Русе, като приятел и покровител на българите. Но приятел и покровител на българите Мидхат паша не е и не е можел да бъде, защото образно казано, се е намирал от другата страна на барикадата. Въпреки културните си претенции, винаги когато са били засегнати интересите на империята, той си е служел с познатите и изпитани средства на османлиите - кръв, бесилки и заточения.
Съдбата на Мидхат паша е пример за това какво зло е деспотизмът и как разрушава човешката личност. Той е добър администратор, но имтерията, на която служи през целия си живот, първо го превръща в палач, а после по същия жесток начин се разправя със самия него.
За съжаление днес не можем да кажем, че деспотизмът е мъртъв, че принадлежи на далечни и отдавна отминали епохи. Ето защо поуките на историята трябва да е познават и помнят.
Книгата е полемична, популярна и образователна, адресирана към всички любители на историческото четиво.
