Денят на Мичъл Хъф започна както всеки друг летен ден – със спречкване с неговата сестра близначка. На закуска Ейми откъсна капака на кутията със зърнена закуска и каза:
- Ще изпратя талона, за да получа онази пластмасова хармоника, която прилича на царевица!
- О, не, няма! – възрази Мичъл. – Мой ред е да взема талона!
- Не, не е! – каза тя. – Ти го взе последния път!
- Обаче тогава не беше хубав! – отвърна брат й. – Защо хубавите талони са все за теб?
- Не е вярно! – каза Ейми. – Ти изпрати талона за крачкомера!
- Да, но той се счупи още първия път, когато го използвах! – отговори Мичъл.
- Вината не е моя – каза сестра му.
- Не е честно! – възрази Мичъл. – Ти винаги прибираш хубавите талони, а после никога не ги изпращаш за наградата!
- По-тихо, вие двамата! – намеси се мисис Хъф. – Или ще почна всяка сутрин, триста шейсет и пет дни в годината, да поднасям топла овесена каша, да видим тогава за какви талони ще се карате!
