Това е истинската история на дядо Добри. Защото неговият живот може да се проследи най-добре не с автобиографични данни, а с разказите на най-близките му. За срещите, случките и разговорите с него. За историите, които оставят поука и време за размисъл. За живота и постъпките на хората, които неминуемо се променят след контакт с дядо Добри и поемат по праведен и честен път. За това, че покаянието и смирението могат да възвисят човек, а суетата и лицемерието да го принизят.
В следващите страници са събрани историите на най-близките хора, които в продължение на 30 години крепят и доизграждат светлия образ на светеца от Байлово, както завинаги столетникът ще остане в умовете и сърцата на хората. Цонка Панталеева е неговото второ „аз“. Повече от двайсет години не е говорила никъде и пред никого за тайната си завера с дядо Добри. Тя спази неговите заръки пред никого нищо да не казва. Десетки хиляди минаваха всеки ден през ръцете ?, но тя не прибра за себе си нито една стотинка.
Това е смисълът да четеш тази книга. Да усетиш и ти духа на вярата, който повдига всеки, дръзнал да се противопостави на дявола в себе си.
И да го победи.
„Дядо Добри – светецът от Байлово“ е първата от навярно много бъдещи книги със спомени, разкази, преживявания. Светостта му неустоимо ще ни привлича. Като че ли той със своята пластмасова чашка продължава да стои, но вече не пред входа на храма, а пред входа на сърцето ни и все така смирено ни моли да се сетим за Бога. Имаме нужда от неговата кротост, от неговата странна външност, от неговата тиха и гальовна ненатрапчивост. В този смисъл книгата на Борислав Радославов добросъвестно и с обич разказва за светеца от Байлово. Разказва без наставления и без размахване на пръст, а със сърдечна топлота.
Теодора Димова
