Коледа, подаръци, елхи. Опашки пред офисите на куриерите. Печката се
моли силите й да стигнат за всичко, което й се готви. Махмурлукът се
усуква като хиена и чака своя час. Дунавско хоро.
Какво ще ни остане за първите дни на януари? С какво да се възстановим и подкрепим след празниците?
Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И
книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен
покой. Защото стихотворенията в „Книга за нас“ съдържат в себе онази
сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което
съществува в противоположната посока на поезията, стремят се към него и
се оттласкват от него – и нежно поемат читателя в своята люлка.
Аз пък, съвсем нескромно, зная. Стихотворенията на Мария се стремят да
утешат, успокоят и окуражат човека. Те пречистват приложността на
поезията. Мария се грижи за читателя, защото и той е човек като нея. Той
също се нуждае от обновление. И от правото да се обикне. С това
категорично заглавие Мария ни връща обикновената обич към литературата,
прочее, каква ликуваща обич. Дори когато цитира на подбив. Дори когато
прихваш, а тя се шегува със себе си. Или се самовъзпалява. Мария лекува,
Мария ликува.
Марин Бодаков