"Книга за чудесата на Индия" на капитан Бузург ибн Шахрияр е един от най-интересните историко-географски и литературни паметници на арабската средновековна писменост. Тя е създадена през втората половина на 10 в. в един от крайморските градове на Южна Месопотамия или Западен Иран и представлява сборник от разкази, които авторът е чувал от моряци и търговци, плавали до Индия, Китай, Индонезия, Африка и други далечни страни. Съчинението е достигнало до наши дни в единствен ръкопис, препис от 13 в., съхраняван в Истамбул. Настоящето издание е първият български превод на книгата.
"Книга за чудесата на Индия" не е просто колекция от истини и небивалици за морски приключения и пътешествия. Необикновено разнообразно по тематика (тук става дума и за природата на задморските страни, и за бита и нравите на населяващите ги народи, и за морската флора и фауна и т.н.), това произведение е своеобразна енциклопедия на знанията на жителите на приморските градове на халифата през 10 в. за страните в източните морета. То ни дава изключително ценен материал за историко-географски, историко-културни и етнографски изводи. А съчетаването на фактите от реалния живот с фантазиите и мечтите превръща книгата на Бузург ибн Шахрияр в обаятелно и незабравимо четиво. Книгата е илюстрирана с репродукции от миниатюри от ръкописа на Харири "Макама", възпроизведени според изданието на Ван дер Лит, осъществено през 1886 г.
