„В тази книга пише за Бог, но самата книга не е теологична, защото трудните равенства в нея ще измъчат разума на всеки агностик. Тя е за изпитанието да замениш тежестта на „всичко, което искаш, срещу всичко, което имаш“; за непозволените предателства към самия себе си; за по-трудния „лесен“ път. За живота, чиято твърда материя трябва да бъде проядена до изхода от отсрещния му край.“
Кристин Димитрова
*
„Лапидарна, дори аскетична, без всякакви словесни излишества и стилизации, поезия, сама създала своята форма като автентична изповед и вглеждане в себе си и в света.”
Светлозар Игов
*
„Поезията й има своите широки и уверени рамки на себеразкриване, но без да ги натрапва в очите с афектираност и претенция. Сигурна в себе си, в поетичното си кресчендо, тя ни прави доброволни съучастници и ни хвърля със замах в игрите на своята фикция и реалност, а прозренията й имат горчив или сладък за себе си език. Катерина Стойкова-Клемър с лекота ни кара да вярваме, че светът съществува, за да бъде описан от поезията, и по-далеч – да бъде разшифрован чрез поетичното самосъзнание, и в това е големият му смисъл. Така се налага твърдението, че всичко, което е добре проучено, обнагледено, изстрадано, звучи винаги силно, че поетическата логика е една от най-правдоподобните логики за живеене.“
Бина Калс
