Праисторията на човечеството не е просто прелюдия към историята. По-скоро историята е пъстроцветен и изпълнен със събития послеслов на каменната ера.
В тази завладяваща книга Ръдгли описва как дръзките изследователи на каменната ера са открили всички континенти на света далеч преди т. нар. епоха на Великите географски открития. Човекът от каменната епоха е изработвал оръдия с точно определени размери и за целите на своите изчисления и измервания е използвал примитивни сметала. Извършвал е медицински операции, включително ампутиране на крайници и деликатни хирургични намеси по черепа. В областта на изобразителните изкуства западноевропейските пещерни художници от времето на палеолита са прилагали техники, които след това били забравени чак до епохата на Ренесанса. Твърди се, че на излизане от пещерата Ласко самият Пикасо е казал: “Нищо ново не сме измислили!”
И ако праисторията съставлява 95% от времето, което хората са прекарали на тази планета, то тогава логично е да предположим, че ранният homo sapiens постепенно е развил всички съставни части на културата и цивилизацията. Ръдгли ни напомня всъщност колко дивашки могат да бъдат т. нар. цивилизовани народи и в същото време ни показва колко цивилизовани са били културите, които са ни били представяни като примитивни. Продължителността на живота на хората от каменната ера е била по-голяма от тази на страните от Третия свят. Грижата за болните и слабите е била нещо присъщо на архаичните общества. В праисторическата епоха войната, изглежда, не е имала такова съществено значение, каквото има днес.
“Изгубените цивилизации на каменната ера” представлява богато въведение към един изгубен свят, което ще ни накара да преосмислим значението на думата цивилизация.
