Йордан Владимиров пише постепенно историите си в продължение на три години. Голяма част от сюжетите са вдъхновени от размислите му за изневярата. Разказите се отличават с внимание към детайла, фино завоалиране на цинизма и с леката си природа. Авторът си е поставил за цел да разсмее читателя и в никоя от историите не оставя тежък или тъжен спомен, а въпросите, които задава в тях не са екзистенциални терзания, а ежедневни тревоги. Вниманието, което авторът е отделил на детайлите при всяко описание приближават читателя до героите, скоростта, с която се развива фабулата го превежда през нея с лекота. Дали Атанас ще хване Албена в изневяра, се пита в "Срещата" и отговорът е точно зад ъгъла, но там, където го очаквате. Как ще си разделят Димитър и Николета намерената чанта с пари е дилемата в "Намерената чанта", но дали това е важното? Разказите на Йордан Владимиров са с разнообразна тематика и неизменно с неочакван край.
