Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831 г.) е монументална фигура за
философската наука като достижения и като принос за развитието на
поколения мислители след това. Интелектуалната среда, която го обгражда
от най-ранно детство в лютеранска Прусия, способства за високата му
образованост и ерудиция, а фанатичната страст, с която интерпретира и
надгражда мъдростта на вековете, предопределя нескончаемия размах на
неговата мисъл. Хегел е сред бащите на класическия немски идеализъм, а
диалектическият метод на философията му има характера на революция в
теоретичното мислене. Дълбочинния анализ, който Хегел прави на човешкия
дух и на връзката му със събитията във времето, изгражда съвършено нова
представа за логиката на историческата динамика.
Още приживе философът се радва на всеобщото уважение сред
представителите на немския интелектуален елит, а дълго след смъртта му
идеите и тезите му продължават да оказват колосално влияние върху
развитието на отделните философски школи и вероятно никога няма да
загубят своята актуалност.