Мъдрост, от която да се учим и днес, съдържа тази книга, устояла на времето и повлияла на автори като Андерсен, Паулу Коелю и Хорхе Букай. Написана е от високопоставения испански благородник дон Хуан Мануел, който е имал бурна съдба.
„Граф Луканор“, създадена 18 години преди „Декамерон“ на Бокачо, включва 51 новели, а също притчи и афоризми, оказали огромно влияние през вековете. Новела 32. е пресътворена от Х. К. Андерсен в приказката му „Новите дрехи на царя“. Хорхе Луис Борхес включва новела 11. в своя антология.
Граф Луканор обсъжда проблемите си със своя мъдър съветник Патронио, който след това му разказва интересна история, благодарение на която господарят му стига до успешно решение как да се справи с конкретния проблем. Книгата е с нравствени примери от живота на владетели и народи от различни времена. Така дон Хуан Мануел учи читателя да се стреми към доброто и вечните духовни ценности, за да има успех в живота.
Дон Хуан Мануел (1282-1349) е внук на крал Фернандо III и племенник на Алфонсо X Мъдрия, а дъщеря му е кралица – съпруга на крал Енрике II. Имал е бурна и неспокойна съдба, като непрестанните му амбиции за по-високо социално положение и по-изгодни бракове за децата му го карали да влиза в конфликти с различни владетели, да напуска родината си за дълги периоди от време и често да сменя политическите си пристрастия. До голяма степен именно натрупаният житейски опит и нелеката му съдба поставят своя отпечатък и върху историите, които дон Хуан Мануел събира в „Граф Луканор“.
Това е първият превод на български език на тази книга с изключително значение за развитието на испаноезичната и световната литература.
