През последните десетилетия трудовете на италианския философ, историк и критик Бенедето Кроче (1866-1952) предизвикват все по-голям интерес и стават обект на истинско преоткриване. В центъра на разсъжденията на утвърдения изследовател стои естетиката и около нейната сърцевина се гради творчеството му. Редом с Естетиката като наука за художественото изразяване и общо езикознание (1900), Основни начала на естетиката (1928) и Кратко ръководство по естетика (1912), в това издание за първи път е включена и Поезията (1936).
За Кроче духът се състои от категории, които не се отричат, а съществуват съвместно. Диалектиката на противоположностите се отнася за красивото и грозното в изкуството, за истината и за фалша във философията, за полезното и безполезното в икономиката, за доброто и лошото в етиката.
Естетиката на Кроче е свързана с радикалното изискване за обосноваването на философска естетика като автономна форма на познание, притежаваща свой собствен статут, различна и от понятийното мислене, и от практическата сфера. Неговото естетическо послание придава на съзнанието на хората от XXI век обединяващата рамка на изпълнения с проблематичност човешки духовен опит.
