Цял Париж мечтае за любов
Някои посетители идват само по веднъж в кино „Парадизо“, други са редовни и ми се струва, че направо ги познавам. Може и да не говоря много, но имам набито око. Продавам им билети и виждам лицата им. Историите им. Тайните им.
Жената с червеното палто сяда винаги на седемнайсети ред и вече си мисля, че историята й е много специална. Тя е толкова очарователна и тази вечер аз най-сетне ще я заговоря и ще я поканя на вечеря.
В едно малко кино в Париж мечтите изведнъж стават реалност.
Никога досега Париж не е бил толкова поетичен и романтичен.