Двайсетте принципа в тази книга се отнасят не само до карате, но и до останалите бойни изкуства, както и до целия човешки живот. Много ученици по карате са под впечатлението, че карате е преди всичко инструмент за печелене на схватки и увеличаване на силата им. Но както е обяснено в тази книга, подобни възгледи отразяват едно пълно неразбиране на бойното изкуство. Карате е много повече от проста техника за постигане на победа в битка. То е начин за култивиране на духа. Представените тук принципи могат да бъдат прилагани във всекидневния живот от практикуващи и непрактикуващи.
Майстор Гичин Фунакоши (1868-1957) е баща на модерното карате-до. Като ръководител на “Обществото за развитие на бойните изкуства на Окинава” (Окинава Шобукай) той е поканен през май 1922 г. от Министерството на образованието да посети Токио, за да участва във финансирана от държавата изложба на традиционните бойни изкуства. Така той става първият човек, който е демонстрирал уникалната окинавска (рюкюанска) дисциплина на карате-джюцу в Централна Япония. Насърчен от хора като “бащата на джудо” Джигоро Кано (1860-1938) и майстора на меча Хакудо Накаяма (1873-1958), той остава в Токио и работи за популяризирането на бойното изкуство.
Джотаро Такаги
