Да бъдем родители е не само физическо напрежение, свързано с усилия за храна, подслон и здраве за нашите деца. Да бъдем осъзнати родители е интелектуална задача. Това е всекидневна медитативна практика, в която основната цел е израстването – не само на децата, но и нашето собствено.
Да си родител е умение да гледаш света с очите на децата си, то е начин да освободиш пространство пред тях – да бъдат такива, каквито са. Да чувстват това, което чувстват. Да приемеш, признаеш, уважиш и дадеш простор на собствената им личност. Да подкрепиш тяхната уникалност, дарби, търсения, криви пътеки, провали, униния, трудни въпроси – те имат нужда от цялата сложна палитра от изживявания, от цялото богатство на света.
Но осъзнатото родителство означава не само да бъдеш в топла (непрекъсната) връзка с децата си, но да поддържаш също така топла връзка и със себе си, със своите емоции, състояния, потребности, преживявания.
Осъзнатостта е медитативна дисциплина. Тя е и всекидневна благословия – да възприемаш, да усещаш мъдростта на Съзиданието.
Дълбока и нежна книга, тя ни подкрепя в изследването на човешката природа, на нейната ранимост, но и устойчивост, крехкост, но и мъдрост, самотност, но и цялостност. Един сериозен терапевтичен сеанс, от който излизаме по-уверени в своята изключителна ценност (въпреки грешките и чувството си на вина) не само на родители, но и изобщо на човешки същества.
