Всички големи пътешествия започват с някоя шега, пусната между две бири: „Знаете ли каква статия четох за Монголия... Що не вземем да идем да проверим дали е истина?“. Ха-ха-ха. Пада голям смях, а няколко месеца по-късно се озоваваш в Транссибирската железница напът за Монголия. Докато четеш тази книга, ще се чувстваш сякаш тайничко си се мушнал в раницата на Петя и участваш в пътешествието – пазаруваш малиново сладко от бабушки, клечиш до аварирал автобус в сибирската тайга и измисляш имена на камили в монголската пустош.
Мария Ангелова, автор на „203 предизвикателства за пътешественици“
В степта на мислите и емоциите на „Да обичаш дивото“ е уютно. С вълнението на пътешественика Петя споделя не просто през какви пътища преминават четиримата българи, как е животът в юрта, какви са пейзажите, как е времето, какво е да яздиш камила или да доиш кобила, но и какво се случва със самата нея по време на това пътуване.
Да си поемеш дъх ти позволяват сантименталните мисли, звучащите песни в главата на Петя, отнесеният поглед в нищото, които засилват емоционалността на нейния дневник. Защото: „Изкуството е да се влюбиш в новото, без да забравиш да обичаш старото“.
