Върху леглото лежи нещо. Софи. Мастиленочерната й коса обрамчва бялото й лице. Ръцете лежат безпомощно изпънати край тялото й, а на всяка китка е разцъфнал дълъг разрез...
Не е възможно.
И тогава виждам какво държа в ръкавицата си. Дълго сребристо острие.
Вий Бел крие една доста невероятна тайна. Всички си мислят, че 16-годишното момиче страда от нарколепсия. Но вместо да заспива по време на пристъпите си, тя се вмъква в умовете на други хора и преживява събития през техните очи. Вий е свикнала с тези епизоди. Тя влиза в ума на сестра си, която преписва на тест по математика, и в този на неин учител, скрил се, за да пие, преди влизане в клас. Вий научава и най-лошото за предполагаема „приятелка”, когато се плъзва в ума й по време на училищни танци. Но нищо не може да я подготви за това, което се случва една октомврийска вечер и я изправя пред най-големия ужас в живота й. Изпаднала в поредния пристъп, тя влиза в ума на непознат, който се е надвесил над тялото на Софи, най-добрата приятелка на сестра й – притихнало, кърваво, мъртво. Властите обявяват смъртта на София за самоубийство. Вий обаче знае истината и отчаяно желае да я разкрие. Кой ще й повярва? Със сигурност не и най-добрият й приятел Ролинс, който се държи някак странно с нея, откакто прекарва повече време с новото момче в гимназията – Зейн. Да не говорим за полицията. Оплетена в ужасяваща мрежа от тайни, лъжи и опасности, без да има към кого да се обърне за помощ, Вий трябва да намери начин да разкрие убиеца, преди той да набележи новата си жертва.
