Носител на Нобелова награда за литература (1989), Камило Хосе Села (1916 – 2002) е автор на близо 100 произведения, сред които най-известни са „Семейството на Паскуал Дуарте” (най-превежданата испанска книга след „Дон Кихот”), „Кошерът” и „Мазурка за двама мъртъвци”. „Чемширово дърво” (1999) е последният му роман.
„Чемширово дърво” е шеметна вихрушка, в която се носят вещици и русалки, свещеници и призраци, особняци и обикновени хорица, преплитат се поверия и суеверия, магии и рецепти за лекове и гозби, корабокрушения и избавления, притчи и анекдоти, забавни случки и страшни предания... Това е пищна и живописна творба, сравнявана от някои критици с прозата на Джойс и Бекет, но обляна от ярката светлина и жизненост на Галисия.
„Чемширово дърво” е разказ за приключения, преминали през объркващото сито на паметта.
Камило Хосе Села
Последният роман на Села е многопластово приключение, което се изгражда и разклонява в неизброими посоки – традиционна мъдрост, фолклор, история, суеверия, морски случки, автобиографични елементи... С мощен размах тук се съчетават аспекти от екзистенциалната философия, брутален реализъм и сюрреалистична атмосфера.
Марк Търси
„Чемширово дърво” е почти предизвикателство към самата дефиниция на жанра и блестящо постижение на бунтовния и изкусен нобелист. Движението в романа наподобява танци в бална зала – безброй кратки повествования валсуват под звуците на музиката, воплите, грохота и мощното кресчендо на човешката история.
Publishers Weekly
Никой испански писател не е по-достоен за Нобеловата награда от Камило Хосе Села.
Мигел Угарте
