Той знаеше, че през войната е извадил късмет. Ружа се сещаше за това,
когато лежаха в стаята му, а тя понякога докосваше белезите,
обезобразили неговите гърди, и бучките по ребрата, гдето бяха зарасли
строшените кости. Дамян не забравяше, че му е провървяло, не искаше да
насилва съдбата си. Върна се от Германия с пресен белег на рамото, и пак
я заблуждаваше, че е от преди. Той вярваше, че е способен на повече, да
даде повече в този живот, отколкото да се залага срещу нечии куршуми.
Искаше да работи, да изкове орисията си, не да я търпи. Търпеливи и
безмълвни са скотовете. Човеците искат да оставят следа в този свят.
Истинските хора го искат. Най-истинските го постигат.
През есента на 1924 г. Дамян Харитонов – българин от Битоля, ветеран от
Първата световна война и групов началник в „Обществена безопасност" – е
изпратен на специализация в Берлин за борба с контрабандата и тероризма.
Заедно с колегата си Андрей Хранов детективът е въвлечен там в
разгадаването на афери, чието начало го връща към събития от преди 30
години, когато на власт е Стефан Стамболов. Клането на
министър-председателя, дело на македонски харамии, неочаквано осветлява
Харитонов относно интереси и сили, които още тогава настървяват
Българо-българската война. Нейният все по-фатален заложник се оказва
познатата му от детинство ВМРО...